В национално проучване сред повече от 20 000 души на средна възраст в Япония беше установено, че консумацията на прясно мляко, обогатено с определен пробиотик от групата на бифидобактериите оказва влияние върху няколко аспекта на здравето.1 Наблюдава се по-малка предразположеност към костни фрактури и подобряване на паметта.1

По-ранните проучвания на пробиотиците бяха фокусирани върху стомашно-чревните заболявания. Сега учените започват да изследват ползите от пробиотиците в други области на здравето, например как влияят на настроението и промените с напредването на възрастта.1,2,3

 

Бифидобактерии с напредването на възрастта

Бифидобактериите са само една група сред стотици други видове бактерии в стомашно-чревния тракт на човека.4 Тази група бактерии привлича все повече внимание, поради изобилието им в дебелото черво и адаптивността им.5,6 Представителите на тази група бактерии са изцяло анаеробни,6,7 което означава, че не се нуждаят от кислород, за да живеят, и затова могат да оцелеят дори в много неблагоприятни условия. Бифидобактериите са вид актинобактерии, които се считат за най-важната група бактерии в човешката микробиота.2 Освен че защитават стомашно-чревния тракт от инфекции, тази група бактерии може да регулира имунната система.8 Също се смята, че те произвеждат и осигуряват витамини в организма.9

Бифидобактериите преобладават изключително много при кърмачета, като съставляват до 70-90% от тяхната чревна микробиота.10 При възрастните нивата им са по-ниски, но относително стабилни.11 Също има данни, че количеството и разнообразието от бифидобактериите в организма намалява с възрастта,11 а количеството на лактобацилите и ентерококите се увеличава,12 което кара учените да си зададат въпроса: възможно ли е бифидобактериите да играят важна роля при стареенето и т.нар. инфламейджинг – стареене, свързано с възпалителни процеси.12

 

От полза за хората в напреднала възраст

Вкусовите усещания и обонянието е възможно да се променят с напредване на възрастта, което влияе върху избора на храни и впоследствие върху самото хранене.2,13 В допълнение към психичните промени, стреса и приеманите лекарства, тези фактори могат да окажат влияние върху стомашно-чревния тракт и съответно върху имунната система.11,13,14

С оглед на ползите и благоприятното действие на бифидобактериите върху здравето, сега фокусът се измества върху това дали приемането на добавки с бифидобактерии от хора в напреднала възраст може да реши здравните им проблеми.1

Първоначалните проучвания с хора в напреднала възраст започват да показват подобрения в здравето след приема на пробиотици.2 Тези ползи включват повишаване на нивата на бифидобактериите, намаляване на запека, повишаване на вродения имунитет и намаляване на възпалението.2 Тези данни са подкрепени от проучвания при хора в напреднала възраст, които приемат добавки с Bifidobacterium longum 2C и 46 или Bifidobacterium animalis lactis BB-12.15

 

Обещаващо бъдеще?

Изследователите са на път да открият всички ползи от пробиотиците във връзка с различни аспекти от човешкото здраве, включително по отношение на стареенето. Вероятно не след дълго ще разберем колко е важна ролята на нашата микробиота за забавяне процесите на стареене.

 

a антиейджинг – грижа против стареене.


1 New Survey Showed GI Health and Anti-Aging Benefits of Morinaga's Probiotics Milk with BB53. Available at: http://www.businesswire.com/news/home/20151119005020/en/New-Survey-Showed-GI-Health-Anti-Aging-Benefits.
2 Cusack S, et al. Aging Health 2011;7:179-186.
3 Steenbergen L, et al. Brain Behav Immun 2015;48:258-264.
4 Sears CL. Anaerobe 2005;11:247-251.
5 O’Callaghan A and van Sinderen D. Front Microbiol 2016;7:925.
6 El Enshasy H, et al. Adv Biochem Eng Biotechnol 2016;156:397-431.
7 Könönen E. In: Bennett JE, et al. Principles and Practice of Infectious Diseases, pp. 2781.
8 López P, et al. PLoS One 2011;6:e24776.
9 LeBlanc JG, et al. Curr Opin Biotechnol 2013;24:160-168.
10 Turroni F, et al. PLoS One 2012;7:e36957.
11 Arboleya S, et al. Front Microbiol 2016;7:1204.
12 Kim KA, et al. BMC Microbiol 2016;16:19.
13 Biagi E, et al. Age (Dordr) 2012;34:247-267.
14 Foster JA, et al. Neurobiol Stress 2017:1-13.
15 Ouwehand AC, et al. FEMS Immunol Med Microbiol 2008;53:18-25.

BG1908716733/09-AUG-2019