ХРАНЕНЕ И ВАШЕТО ЗДРАВЕ

Знаете ли, че Вашият хранителен режим непрекъснато оказва влияние върху стомашно-чревния тракт? Експертът по хранене Хедър Морган казва: «Всеки път, когато се храните или приемате напитки, Вие подхранвате или противодействате на някое заболяване».1 Стомашно-чревният тракт се подпомага от една от най-сложните микробни екосистеми на планетата.2 Може би смятате, че тялото Ви принадлежи, но всъщност във всеки един от нас живеят трилиони микроорганизми.3

Според данни от научно-изследователски проекти за човешката микробиота, като Проекта за изследване на човешкия микробиом или Метагеномика на човешкия чревен тракт (MetaHit), тези микроорганизми не са вредни за нас, а всъщност са изключително важни за здравето ни. Например те произвеждат някои витамини, които организма ни не може да произведе, разграждат съставките на храната, за да извлекат хранителните вещества, от които се нуждаем, научават имунната ни система как да разпознава опасните «нашественици» и дори произвеждат полезни противовъзпалителни вещества, които се борят с други болестотворни микроорганизми.4

Постоянно нарастващият брой на проучванията показва, че промените в състава на микробиома съответстват на многобройните болестни състояния,5,6 което повишава вероятността тези микроорганизми да могат да бъдат използвани при лечението на заболявания.5

Затова е логично, че добре балансираната чревна микробиота оказва благоприятно влияние върху здравето на човек.5,6

Промените в състава на чревната микробиота са свързани с дългосрочни възпалителни заболявания и метаболитни нарушения, като възпалително заболяване на червата, синдром на раздразненото черво и затлъстяване при възрастни.5,6 Също се задава въпросът дали е възможно нашата чревна микробиота да е свързана с други клинични състояния като автоимунни заболявания и алергии.7 Известно е още, че начинът на хранене има отношение към метаболитни заболявания като затлъстяване и захарен диабет тип 2, съответно оказва съществено влияние върху нашата микробиота и върху здравето ни.8

 

Как храненето оказва влияние върху микробиотата?

Научните изследвания започват да показват, че храната, която консумираме е свързана с определени комбинации от чревни бактерии.9 Тези конкретни микробни екосистеми се наричат ентеротипове, като наскоро учените направиха ново откритие като установиха, че съществуват три различни човешки ентеротипа.9,10 Това откритие беше обявено през 2011 г. и означава, че всеки един от нас носи една от тези три конкретни чревни екосистеми.11

Това ново откритие накара учените да изследват дали е възможно да се разбере как всеки един от тези ентеротипове отговарят на различни хранителни режими и приема на различни лекарства: възможно ли е да адаптираме начина си на хранене към нашия ентеротип, за да подобрим здравето си?11

 

Разбиране на различните режими на хранене

Хранителният режим е основния определящ фактор за начина на развитие на колониите от микробиотата още в първите години от живота. Взаимовръзката между начина на хранене и чревната микробиота се отразява върху метаболизма. Приемът на пробиотици и пребиотици променя състава и метаболитния капацитет на чревната микробиота.12 Наскоро проведени проучвания на влиянието на човешката микробиота върху здравето предизвикаха голям интерес към разбирането на начините за оптимизиране на чревния микробиом чрез режима на хранене.9 Все още не се установено кои точно храни спомагат за растежа на бактериите, но ако разберем кои са, това може да помогне на здравето.

Учените знаят със сигурност, че чревният микробиом на всеки човек реагира много бързо на промените в начина на хранене.8 При изследвания на хора, които сменят своя хранителен режим – вегетарианство и месояден режим или смяна на режими с ниско и високо съдържание на фибри, учените установяват, че при тези хора съставът и функционирането на чревната микробиота се променя в рамките на 1-2 дни.8 Наблюдава се забележима промяна на хранителните вещества в чревния тракт, което не е учудващо, тъй като е възможно популациите от микроорганизми да се увеличат двойно в рамките на час, а стомашно-чревният тракт може изцяло да смени своя бактериален състав на всеки 24-48 часа.8

 

На прага на нова ера

Западният начин на хранене е пряко свързан с хронични здравословни проблеми, като сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет тип 2.13 Този хранителен режим обикновено включва голямо количество месо, наситени мазнини и прости захари, и малко количество плодове и зеленчуци.13 Възможно ли е тези храни да оказват влияние върху микробиотата и съответно върху здравето?

Необходими са много проучвания, за да се разбере точно как чревната микробиота може да промени усвояването, обработването и натрупването на калориите.8 Първите проучвания обаче започват да показват, че вероятно затлъстяването е свързано с понижено разнообразие на чревни микроорганизми.14,15

Изглежда, че сме на прага на нова ера в разбирането на това как различни групи като въглехидрати, белтъчини и мазнини оказват влияние върху различните видове бактерии в чревния микробиом.

 

Приемане на хранителни добавки

Съставът на чревната микробиота може да се промени чрез начина на хранене. Основните видове хранителни добавки, които са обект на проучване през последните години включват пребиотици, пробиотици и синбиотици. Взаимодействието на тези продукти с чревната микробиота е свързано с физиологични промени.12

Пробиотиците съдържат полезни микроорганизми или комбинации от такива и могат да възстановят и поддържат баланса на чревната микробиота, като по този начин подпомагат здравето.

 


1 Are you feeding disease or fighting it: Available at: https://www.lifenaturally.com/are-you-feeding-disease-or-fighting-it/
2 Round JL, et al. Nat Rev Immunol. 2009; 9: 313-323.
3 Ley RE, et al. Science. 2008; 320: 1647-1651.
4 Thursby E and Juge N. Biochem J. 2017; 474: 1823–1836.
5 Flint HJ, et al. Proc Nutr Soc. 2015; 74: 13-22.
6 Claesson MJ, et al. Nature. 2012; 488: 178-184.
7 Goulet O. Nutr Rev. 2015; 73: 32-40.
8 Sonnenburg JL and Backhed F. Nature. 2016; 535: 56-64.
9 Graf D, et al. Microb Ecol Health Dis. 2015; 26: 26164.
10 Arumugam M, et al. Nature. 2011; 473: 174–180.
11 Zimmer C. The New York Times. 2011. Available at: http://www.nytimes.com/2011/04/21/science/21gut.html.
12 Kovatcheva-Datchary P and Arora T. Best Pract Res Clin Gastroenterol. 2013; 27: 59-72.
13 Conlon MA and Bird AR. Nutrients. 2015; 7: 17-44.
14 Le Chatelier E, et al. Nature. 2013; 500: 541–546.
15 Turnbaugh PJ, et al. Nature 2009; 457: 480–484.

BG1908716733/09-AUG-2019