Какво е здравословен баланс в нашата микрофлора и защо се нуждаем от него 

Храносмилателната система съдържа в себе си между 10 и 100 трилиона микробни клетки,1 чиято съвкупност е известна като чревна микрофлора. Тези бактерии помагат от смилането на храната до оформянето на имунната система.2

Вашата чревна микрофлора включва много организми, като гъби, дрожди и археи,3 но около 90% от нея се състои от бактерии.4 Ние обаче често разглеждаме бактериите като нещо лошо. Не са ли мръсни и опасни? Нали препаратите у дома са специално предназначени за унищожаване на "микроби" и "бактерии", за да пазят семействата ни в безопасност? Как могат да бъдат "добри" и защо ние може би се нуждаем от тях?

Вярно е, че вредните бактерии могат да причинят заболяване.5 Но те са само част от видовете, които биха могли да населяват червата ни. Има и полезни бактерии, които имат добри действия.6 

При здрави индивиди микрофлората е добре балансирана и полезните бактерии преобладават.6

Знаехте ли, че...?

  • Когато сте били бебе, в тялото Ви е нямало почти никакви бактерии. Но в рамките на дни, червата са били населени с мощна и сложна екосистема от полезни бактерии.7 

  • Кърмата съдържа компоненти, които могат да подкрепят растежа на бифидобактериите, което от своя страна може да помогне за защитата на новородените от патогенни микроорганизми.8

 

Да запазиш баланса може да е трудно

Наличието на здравословна микробиота в храносмилателната ни система е изключително важно — но това може и да се обърка. Стресът, пушенето, липсата на физически упражнения и хранителен режим с високо съдържание на наситени мазнини, всичко това може да наруши баланса на чревната микрофлора,5 както е възможно и при антибиотична терапия.13

Пробиотиците могат да спомогнат за възвръщане и поддържане на баланса на Вашата микрофлора.6

 

Качествените пробиотици са добри новини

Пробиотиците са "живи микроорганизми, които, приемани в достатъчни количества, са полезни за здравето на приемника".5 Най-често срещаните пробиотици се състоят от полезни бактерии.5 Те могат да бъдат използвани за допълване на Вашата микрофлора, когато тя е извън баланс.6

Пробиотиците са перспективна възможност за повлияване на стомашно-чревни състояния. Те включват антибиотик-асоциирана диария, както и остра диария.14 В допълнение могат да се използват за борба срещу стомашно-чревни проблеми като подуване и газове.15

 

Други начини да не губите баланса

Освен приемането на пробиотици, съществуват и други начини да запазите баланса на Вашата микрофлора, както и да подобрите цялостното си състояние:

Упражнения: Редовните физически упражнения могат да повлияят на състава на чревната микрофлора и да намалят видовете бактерии, които биха могли да допринесат за затлъстяване.3

Хранителен режим: Високото съдържание на мазнини в диетата Ви може да доведе до промени в микробната популация в тялото Ви.3 Намаляването на мазнините може да помогне за поддържане на балансирана микрофлора, полезна за здравето Ви. Например, наситените мазнини могат да увеличат броя на чревните микроби, причиняващи възпаления.3

Релаксация: Стресът може да намали броя на потенциално полезните лактобацили в чревната микрофлора.3 Препоръчваме Ви да отделите десет минути за себе си за практикуване на техники за релаксация като йога или медитация.

 

                                                       

1 Ursell L, et al.  Nutr Rev. 2012;70(1):S38–S44
2 Ciorba MA. Clinical gastroenterology and hepatology. 2012;10(9):960–968
3 Hoffman C, et al. PLOS ONE. 2013;8(6):1–12
4 Qin J, et al. Nature. 2010 4;464(7285):59–65
5 Conlon M, et al  Nutrients. 2015;7:17-44
6 Mitsuoka T. Asia Pac J Clin Nutr. 1996;5(1):2–9
7 Jost T, et al. PLoS One. 2012;7(8)
8 Liepke C, et al. The Febs Journal. 2002;269(2):712–718
9 Rodriguez JM, et al. Microb Ecol Health. 2015;26(10)
10 Gut Microbiota for health. Available at: www.gutmicrobiotaforhealth.com/en/your-
microbiome-is-like-a-unique-fingerprint. Accessed  June 2016
11 Gorbach SL. Microbiology of the Gastrointestinal Tract
12 Baron S, editor. Medical Microbiology. 4th edition (1996)
13 Kamada N, et al. Nat Immunol. 2013;14(7):685–690 Sanders ME. Clin Infect Dis. 2008;46:S58–S61
14 Sazawal S, et al. Lancet. 2006 :6(6);374–382
15 Quigley EMM & Flourie B. Neurogast & Mot. 2007;19(3):166–172