Нови хоризонти в науката: Чревната микробиота
Чревният микробиом – множеството бактерии, които живеят в нашата храносмилателна система - е една от новите научни области за изследване.1 Проучванията вече показаха надеждни доказателства за взаимовръзката между чревната микробиота и различни заболявания, но учените продължават да изследват още няколко начина, по които тези бактерии влияят върху здравето и жизнените функции при човека.
1
Натрупване на знания
Разбиране как чревната микробиота може да повлияе на мозъка, имунния отговор и метаболитни заболявания като захарен диабет тип 2.2
Разширяване на знанията за това как чревният микробиом влияе върху метаболизма на храната, както и върху енергийния баланс в организма.2,3
Установяване на свързаните с микробиома характеристики и механизми, които допринасят или са прогнозни фактори за затлъстяване и свързаните с него метаболитни нарушения.2,3
![](/siteassets/articl/content_img_1.png)
Разработване на лечебни промени в режима на хранене, които да бъдат предписвани за понижаване на риска от заболяване и подобряване на здравето.2
![](/siteassets/articl/content_img_2.png)
Задълбочаване на познанията
Натрупване на доказателства, които показват влиянието на чревната микробиота върху лекарствения метаболизъм, особено при перорално приеманите лекарства.1
![](/siteassets/articl/content_img_3.png)
![](/siteassets/articl/content_img_4.png)
Изследване на микробиомите на хора от различни националности в цял свят, извършване на сравнения между тях и търсене на сходства.4,5
Обещаващото бъдеще на пробиотиците
През последните 10 години, познанията ни за човешката чревна микробиота рязко се увеличиха.1 Макар и още съвсем нова, тази област на научни изследвания предлага редица вълнуващи възможности. Модулирането на чревната микробиота с пробиотици е нова терапевтична стратегия за подобряване на здравето, като се отварят нови възможности за използване на пробиотиците за лечение или профилактика на различни заболявания.6,7
Въпреки че по-голямата част от проучванията са съсредоточени върху чревната микробиота, където се намират повечето бактерии, има и други части на тялото, чиято микробиота също е обект на изследвания. Такива са кожата, както и устната, носната и вагиналната област на тялото.
Има проучвания, които показват, че пробиотиците е възможно да са от полза при лечение или профилактика на вагинални инфекции,8,9 като употребата им във връзка с кожни състояния (акне, заздравяване на рани и фотозащита) също показва обещаващи резултати.10 В съвсем близко бъдеще проучванията върху пробиотиците могат да открият възможности за разработване на нови ефективни терапии.
1 Marchesi JR et al. Gut 2016;65:330-339.
2 The MyNewGUT project. Available at: http://www.mynewgut.eu Last accessed October 2017.
3 Buolangé CL et al. Genome Med 2016;8:42.
4 The American Gut project. Available at: http://americangut.org Last accessed October 2017.
5 Yatsunenko T et al. Nature 2012;486:222-227.
6 Goulet O. Nutr Rev 2015;73:32-40.
7 George VT et al. J Int Oral Health 2016;8:404-408.
8 Macklaim JM et al. Microb Ecol Health Dis 2015;26:27799.
9 Reid G. J AOAC Int. 2012;95:314.
10 Baquerizo KL et al. J Am Acad Dermatol 2014;71:814-821
2 The MyNewGUT project. Available at: http://www.mynewgut.eu Last accessed October 2017.
3 Buolangé CL et al. Genome Med 2016;8:42.
4 The American Gut project. Available at: http://americangut.org Last accessed October 2017.
5 Yatsunenko T et al. Nature 2012;486:222-227.
6 Goulet O. Nutr Rev 2015;73:32-40.
7 George VT et al. J Int Oral Health 2016;8:404-408.
8 Macklaim JM et al. Microb Ecol Health Dis 2015;26:27799.
9 Reid G. J AOAC Int. 2012;95:314.
10 Baquerizo KL et al. J Am Acad Dermatol 2014;71:814-821
BG2203217168/21-MAR-2022